Кускус с тиква и фурми
След като приготвих тиквени палачинки и тиквени сладки, дойде ред да изпробвам и рецепта за основно ястие с тиква. Тази рецепта е лесна, подходяща за хора, които харесват арабската кухня с цялата ѝ екзотика и аромати, както и за всички, които постят или просто наблягат на вегетарианската кухня.
Но преди да посегнем към престилките, нека да надникнем набързо в произхода и същността на кускуса. Много от нас свързват тази дума с малките тестени топчета, които ядем със сирене и сладко за закуска, но истинският кускус, който произхожда от Северна Африка, е под формата на много дребни зрънца, които се приготвят изключително трудоемко.
Зрънцата кускус в арабските страни като Мароко, Алжир и Тунис, се приготвят предимно от грис или едро смлян ечемик или просо. Грисът се поръсва с вода и се меси, докато се оформят дребни топчета, които се ръсят с още грис, за да не залепват едно за друга. Така оформените топчета се пресяват. С тези, които минат през ситото, описаният процес се повтаря и така, докато целият грис се превърне в кускус.
За щастие индустриализацията е механизирала и този процес и не се налага да месим цял ден за 4 порции кускус, но в арабските страни традициите са запазени на много места и това занимание често е повод жените да се събират заедно и да приготвят домашна храна, докато обменят рецепти.
Загряваме зехтин в тиган на умерен котлон. Запържваме нарязания на дребно лук и добавяме подправките без солта. Разбъркваме енергично и добавяме тиквата. Наливаме малко вода (1/4 ч.ч.), за да не загорят съставките. Похлупваме и оставяме да се готви на слаб огън за 20-тина минути. Когато тиквата омекне, осоляваме и добавяме разполовените и обезкостени фурми и похлупваме за още 5-6 минутки. Накрая добавяме магданоза.
В купа заливаме кускуса с вряла вода, която трябва да е един пръст над него. Похлупваме и го оставяме да абсорбира водата за 10-тина минути. Капваме малко зехтин и го разбъркваме леко с вилица.
Разстиламе кускуса в широка чиния за сервиране и сипваме тиквата по средата.
Но преди да посегнем към престилките, нека да надникнем набързо в произхода и същността на кускуса. Много от нас свързват тази дума с малките тестени топчета, които ядем със сирене и сладко за закуска, но истинският кускус, който произхожда от Северна Африка, е под формата на много дребни зрънца, които се приготвят изключително трудоемко.
Зрънцата кускус в арабските страни като Мароко, Алжир и Тунис, се приготвят предимно от грис или едро смлян ечемик или просо. Грисът се поръсва с вода и се меси, докато се оформят дребни топчета, които се ръсят с още грис, за да не залепват едно за друга. Така оформените топчета се пресяват. С тези, които минат през ситото, описаният процес се повтаря и така, докато целият грис се превърне в кускус.
За щастие индустриализацията е механизирала и този процес и не се налага да месим цял ден за 4 порции кускус, но в арабските страни традициите са запазени на много места и това занимание често е повод жените да се събират заедно и да приготвят домашна храна, докато обменят рецепти.
Необходими продукти:
1/4 тиква цигулка, обелена и нарязана на малки кубчета
1/2 глава лук
6 сушени фурми
1 ч.ч. арабски кускус
1 ч.л. кимион
1 ч.л. куркума
1 ч.л. сух джинджифил
шепа нарязан на едро пресен магданоз
сол на вкус
Загряваме зехтин в тиган на умерен котлон. Запържваме нарязания на дребно лук и добавяме подправките без солта. Разбъркваме енергично и добавяме тиквата. Наливаме малко вода (1/4 ч.ч.), за да не загорят съставките. Похлупваме и оставяме да се готви на слаб огън за 20-тина минути. Когато тиквата омекне, осоляваме и добавяме разполовените и обезкостени фурми и похлупваме за още 5-6 минутки. Накрая добавяме магданоза.
В купа заливаме кускуса с вряла вода, която трябва да е един пръст над него. Похлупваме и го оставяме да абсорбира водата за 10-тина минути. Капваме малко зехтин и го разбъркваме леко с вилица.
Разстиламе кускуса в широка чиния за сервиране и сипваме тиквата по средата.
Коментари
Публикуване на коментар