Погача за прощъпулник

Малкото ни момче вече прави опити да ходи самостоятелно и решихме да го отбележим с един от най-забавните народни обичаи, свързан със съзряването на децата - прощъпулника. Накратко това е обичай, при който се омесва погача, с която се нарича детето да ходи смело и уверено напред. По време на този обичай се "определя" и с каква професия ще се сдобие детето, когато порасне. За нас беше приятно да съберем най-близките си роднини и забавно за малкия да мине през ритуалите. След кратко проучване, което направих на народните обичаи, ето как решихме да премине прощъпулника при нас:

Първият и най-важен елемент е погачата. Тя се замесва от майката или от жена с двама живи родители. По време на замесването се наричат пожелания за детето - да има здрави крачета, да стъпва смело, да ходи уверено напред и пр. Когато тестото е готово, тавата се поставя на пода и детето се слага да стъпи с крачетата в него. Това беше първият от забавните за Алекс моменти, защото той реши, че ще потъпче малко тестото и доста му хареса. 

Друг важен елемент е подбирането на предмети, които да символизират потенциалните бъдещи професии на детето. Ние лично не приемаме този ритуал толкова сериозно, защото не е важно какво ще работи детето, стига да бъде щастливо и здраво, пък и професията се избира на един доста по-късен етап. Но роднините и самото дете се забавляваха много. Ние подбрахме предмети, които да символизират по-скоро професионални направления, а не конкретни професии, например стетоскоп за медицина, епруветка за наука, портмоне за икономика/финанси, химикалка за творческо писане и др. Каквото и да подберете, важното е да са непознати за детето предмети, за да му е по-интересно да избира измежду тях. 

Друго, което ще ви трябва, е платно или чаршаф, върху който се търкулва погачата и върху който ще стъпва детето. По принцип се продават специални, върху които могат да се изпишат имената на детето и пожелания като "Стъпвай смело", но според мен това е излишен разход. Използвайте каквото имате под ръка - покривка или чаршаф, но да бъдат бели, за да не разсейват детето от другите му задачи.

И така, след като изпекохме погачата и гостите пристигнаха, пристъпихме към ритуала. Аз застанах с детето в единия край на платното, а баща му с наредените предмети в другия. Търкулнах погачата и пуснах детето да върви след нея, а баща му го викаше и насърчаваше. Важно е всички останали да мълчат, за да не разсейват детето, както и да не влияят на избора му с възклицания "Вземи това", "Вземи онова". Не бива да манипулираме избора му все пак, нали така ;)

След като детето избере предмет, майката разчупва погачата и раздава на всеки гост по парче, като тича бързо, без да се спъва. И това, ако не е забавно. Всички се смеят и хапват вкусна питка. 

Освен погачата бяхме приготвили и леко хапване за гостите под формата на дребни хапки с месо, зеленчуци и сирена, както и напитки. Може да приготвите и торта или сладкиш, все пак всяко празненство се нуждае и от нещо сладко за десерт. Ето и няколко предложения от мен за торта или сладкиш.

Но нека се върнем на най-важния елемент, а именно погачата. След като проучих различни рецепти, се оказа, че има толкова варианти, колкото и вкусове и обичаи в различните части на страната. Има рецепти и за солени, и за сладки погачи, както и за содена питка. Може да се използват прясна или суха мая, както и прясно или кисело мляко, та дори и само вода. Изобщо в погачата за прощъпулник няма нищо по-специално освен наричането и украсата, която е по ваш избор. 

След като изпробвах няколко рецепти, избрах тази, която се оказа златната среда за нашия празник. Тя е рецепта на баба ми за обредна погача, която е приготвяла едно време и която се е предавала в семейството от майка на дъщеря. На мен ми я предаде леля ми и ми описа подробно всички тънкости. В месенето ми помогна и мъжът ми, който също се занимава с готвене и сподели някои свои професионални умения и техники. 

Необходими продукти:

1 кг брашно

1 пакетче (42 г) прясна мая

200 мл хладка вода + още 200 или малко повече за замесването

1 щипка сол

1 ч.л. захар

4 яйца

10-12 с.л. масло

1/2 ч.л. олио

Преди всичко пресяваме задължително брашното с щипка сол в купа. 

Разтваряме маята в 200 мл хладка вода като добавяме захарта и 1 ч.л. брашно. Оставяме да шупне.

Разбиваме 3 от яйцата + белтъка от четвъртото, а неговия жълтък оставяме за намазване на погачата преди печене.

Правим кладенче в брашното и изсипваме шупналата мая, яйцата и още 200 мл вода. Замесваме тестото. Ако трябва, добавяме още малко вода.

Преместваме тестото върху набрашнена повърхност (дъска или плот), където продължаваме с месенето. Когато получим хубаво еластично тесто, го разделяме на 3 еднакви части. Разточваме с точилка всяка част. Целта е да получим 3 тънки кори. Намазваме всяка кора с 3-4 с.л. масло и ги поставяме една върху друга. Отново замесваме тесто. Поставяме го в намазнена и набрашнена тава и го покриваме с фолио, за да не изсъхва. Оставяме го да втаса, докато удвои обема си (това отнема около 40-50 минути). 

Загряваме фурната на 200 градуса. 

Премесваме втасалото тесто и го оформяме на погача. Тук е моментът, в който може да сложите детето да стъпи с двете си крачета върху тестото. 

Ако желаете, можете да разделите тестото на няколко части и да направите розички или други форми, но те може да затруднят търкалянето на погачата, затова ние заложихме на стандартната плоска форма за погача. 

Единствено си позволих да направя 2 крачета, символизиращи стъпките на детето. Приготвят се от брашно, вода и щипка сол, като се замесва твърдо тесто като пластелин. Разточва се и от него се правят формичките. Може да си приготвите от него и буквички, и да изпишете "Стъпвай смело, името на детето". Изполвахме именно такова тесто, защото то не променя формата си по време на печене. Ако използвате част от тестото за погачата, формичките може да се надуят или да се разлепят. 

Разбиваме жълтъка с олиото и намазваме питката отгоре. Поставяме фигурките, но тях не ги мажем с жълтък.

Печем за 15 минутки на 200 градуса, след което намаляваме на 180 и печем, докато питката се изпече хубаво. Разбираме, че е готова, когато я прободем с шишче и то излезе сухо, както и когато чукнем върху погачата и усетим твърда коричка, а отвътре "бие на кухо".

Изваждаме погачата от тавата, покриваме я с кърпа и я оставяме да изстине върху решетка.  

По тази рецепта можете да приготвите погача за всеки семеен празник, като я украсите с формички или текст по ваш избор и според случая. Весел празник и да ви е сладко! :)