Рио де Жанейро, кайпириня и фейжоада

Градът на януарската река (от португалски Rio de Janeiro) винаги е бил град, в който съм мечтала да отида, докато не го посетих. След това той се превърна в град, в който мечтая да се върна. И това не трябва да изненадва никой, защото този огромен, цветен и горещ град има много какво да предложи на своите посетители - от световно известните плажове, през карнавалите и забавленията, случващи се под зоркия поглед на Христос Спасител, та чак до кухнята, която представлява микс от местни традиционни ястия и привнесени от цял свят продукти и подправки.

Населението е микс от раси и култури. Местните жители се наричат кариока, чието название идва от думата cari (бели хора) на гуарански език. Местният гид ни обясни, че истинският бразилец трябва да притежава индианска, португалска, френска, италианска и африканска кръв....Тук живее най-голямата португалска общност в света.
В резултат от робовладелските години в държавата, когато колонизаторите са внасяли негри от Африка, се е формирала и общността на чернокожите, които допринасят за културното многообразие в страната. Те създават и един от най-известните бойни танци в света - капоейра. Преди да посетя Бразилия, бях гледала изпълнения на капоейра на живо, но нищо не може да се сравни с това да гледаш истински бразилец, да изпълнява танца на "високата трева". Красотата и синхронът в движенията на двамата "противници" и акробатичните им умения, са направили от танца истински спектакъл, който забавлява туристите от цял свят.
Причината обаче, да се появи тази форма на борба е, че на робите било забранено да се бият помежду си, за да не се раняват, тъй като това им пречело да работят. И така, за да решават конфликтите си по физически начин, те измислили този танц.

Копакабана 

Плажове, плажове и пак плажове.... Тук се намират две от най-известните плажни ивици в света - Копакабана и Ипанема. 4-километровият плаж Копакабана се намира в едноименния квартал, който е един от най-престижните в града. Ако искате да видите местното население, елате тук. Ако не ви е страх от големи тълпи, елате на Нова година. Всяка нова година се посреща тук от близо 3 милиона души от цял свят с много музика и пищно шоу с фойерверки, които ти взимат дъха. Усещането е неописуемо.

Новогодишното шоу с фойерверки на Копакабана на 1 януари 2014 г. озари небето над града в продължение на 15 минути

Ипанема е по-малката, но по-луксозна версия на Копакабана. Тук идват младите и елита на града.
Най-забележителното на града са разпръснатите планини, продължение на планинската верига Сера ду Мар, с гъста и непристъпна растителност, която дарява погледа с успокояващия жизнен зелен цвят. Не че му трябва допълнителна жизненост на града, той кипи от живот във всяко едно отношение, но съжителството между бетон и гора си има своето очарование.
Огромни тунели свързват разделените от възвишенията части на града, който далеч не е толкова голям, колкото изглежда на снимки и филми. Най-добра представа за размерите му и естествено, най-добър изглед към всички краища на града, може да се добие от планината Пау ди Асукар (Захарната глава) или от хълма Корковадо, на който величествено е разперил своите ръце над града Христос Спасител.

Изглед от Захарната глава към Копакабана 

Но какво е опознаването на един град, ако не обърнем специално внимание на храната. Като започнем със задължителния освежаващ коктейл от кашаса, захар, натрошен лед и лайм, носещ игривото наименование Кайпириня и стигнем до ресторантите от типа "comida a quilo" или "ядене на килограм". За туристи най-подходящи са ресторантите, в които се заплаща фиксирана такса и ядеш, колкото можеш от ястията, които са сервирани на бюфет.
В така наречените Чураскария (барбекю ресторанти) сервират различни видове печени меса - телешко, пилешко, свинско. Сервитьорите обикалят масите и носят големи подноси с изпечени на скара меса, като ти сервират с широка усмивка, докато не им кажеш, че си се наял или докато не припаднеш под масата от преяждане...

Стадионът Маракана, чието оригинално название е "Стадион Марио Фильо", наречен на името на спортния Журналист Марио Фильо, благодарение на когото е построен.  

Това, което трябва да се опита задължително, е бразилското национално ястие Фейжоада. Приготвя се с черен боб, лук, свинско или телешко месо, наденица, като в зависимост от района се добавят различни зеленчуци - зеле, картофи, моркови, тиква, а понякога даже и банани. Има го и във вариант с ориз.
Най-използваните продукти са маниока, черен боб, царевица, ориз, картофи, телешко, свинско и пилешко месо, банани, kale (зеле) и др.
Маниоката е основен хранителен продукт не само в Бразилия, но и в целия континент. Представлява храст, чийто корен се използва за приготовлението на хляб и тапиока (вид местни палачинки), а също така се добавя и в редица ястия.
Друго предпочитано от бразилците ястие е ориз и боб, което е перфектна, но и доста тежка гарнитура за печеното телешко месо, което е на особена почит тук.
Естествено заради прилива на чужденци от цял свят в бразилската кухня навлизат и много италиански, испански, африкански и арабски ястия. Пример в това отношение са емпанадите, пастата и пицата.
Десертите им също си ги бива, но след такова ядене, ако все още имате място за десерт, пробвайте пресните местни плодове - гуава, манго, папая, ананас, банани. Не заради друго, ами защото рядко ни се случва да ядем екзотични плодове, които са узрели под слънчевите лъчи.
И за финал изпиваме по една освежителна чаша терере или чай мате, който местните пият в специални чаши-кратунки, снабдени със сламка. Билката се слага на дъното на чашата и се залива с гореща вода. Не е необходимо да се отцежда преди консумация, тъй като в долната част на сламката има цедка, която върши тази функция. Напитката е доста силна, но за сметка на това дава сили за изследване на красотите на Рио де Жанейро.

Катедралата на Рио де Жанейро (Catedral Metropolitana do Rio de Janeiro) 

В лифта на път към Захарната глава